Буквално ли ще има горящ огън в Ада?
 |
Вижте тази страница на: англичаните (English),
Холандски , Френски, Индонезийски , Италиански, Японски
В Марк 9, забележете че Господът Исус повтаря три пъти за Ада, “дето червеят им не умира, и огънят не угасва.” Лично аз чувствам че е голямо губене на време да се караме и дърлим с хора за дали е буквален, истиниски огън или не. И изглежда че има някои причини за да се каже че не нужно да бъде истински огън, или да бъде буквален, истински червей който за който се отнася тука. Но е интересно да се забележе че една от Библейските думи използвана да опише Ада е Гехена, и това се е отнасяло за боклучийско място на долината на Хен, където е имало постоянен горящ огън, и червеите и ларви никога не им е липсвало нещо да ядат. Винаги са били живи, винаги в съществуване. Буквално ли ще има горящ огън в Ада? Дори и да символичен език, достатъчно лошо е за мен, и със сигурност реалността ще бъде по-зле отколкото само символ. И огънят не е много смешен. Ако някога сте били лошо изгорени, както аз съм бил, никога не го забравяш. И ако Господът просто е използвал символичен език, колко по-ужасно би трябвала реалността да бъде? Не ви е нужен огън за да сте в болка.Не мисля че физическото страдание е най-лошия вид страдане. Знаеме че когато Исус е бил на кръстта Той бе взел много тежко малтретиране. Бил е плют и подиграван. Наблъскали са остри шипове в Неговата глава, нарязали са Неговия гръб с камшици които имат остриета на края, вкарали са гвоздеи и копието. Дори е бил напуснат от Неговите собствени ученици. Физическото страдание е било огромно. Дори са му изскубили брадата от Неговото лице. Но никога не се чува Господът Исус да се оплаква за това. По-скоро, върхът на Неговата агония и Неговото страдание е когато Той извиква, “Моят Бог, моят Бог защо си ме изоставил?” Истинския връх на страдание за Исус е било да бъде проклет от Бога и да бъде изоставен. Това е боляло много повече от шипове и копиета и пирони и камшици и плюнки и всичко останало—да бъде проклет от Господа. Честно не мисля че тези от нас в Америка могат да оценят или разберат това колкото могат някои мисионери които са отишли в някои от най-примитивните части на света, където някои са ми казали че духовната тъмнина е толкова тежка че чувстваш че можеш да я отрежеш с нож. Присъствието на Демоничните и Дявола и силите на тъмнина са почувствани доста силно. Не можем наистина да разберем какво би било да бъдем в място където твърдата Сатанична атмосфера не е била пречупена, смазана, или по някакъв начин пробита чрез постоянното проповядване на Евангелието. Когато четеме в Стария Завет, “Душата, която е съгрешила, тя ще умре” (Езекииля 18:4), наистина идеята за света е че ще бъде отделен. Не е несъществуване или унищожаване, но разделяне от Господ.
Когато Исус каза, “защо си ме проклел?” това е било върхът на неговото страдание. В Пъкъла, какво помнят хората?
Връщайки се към Лук 16, историята за богатия човек и Лазар, бих искал да спомена че няма никакво показание че това е притча. Не започва като притча, но казва, че е имало богат човек, и човек на име Лазар, специфично наименувани. Притчите обикновено не започват така. И единият е бил донесан в Пазвата на Абрахам и другия е бил загубена душа която е отишла в мястото на наказание и измъчване. Но искам да забележете че в тази история когато богатия човек е бил във вечност без Господ, без надежда, неговата памет е била изцяло там. Той казал, “Прати Лазар да ми даде малко покой.” Друг път казал, “Прати го да каже на моите пет братя, за да не дойдат в това място на измъчване.” През всяко време, ще чуете някой да казва нещо относимо за някой от тяхното семейство който знаят че не е спасен, “Еми, ако той отива в Ада, или тя отива в Ада, аз искам да отида там да бъда с тях.” Имам новини за вас—те не ва искат там. Богатият човек каза, “Отидете и кажете на моите пет братя, за да не дойдат в това ужасно място.” Станал е бил доста мисионерски настроен и много евангелийски малко късно. Какво му казал Господ? “Сине, спомни си че ти в твоя живот имаше твоите хубави неща.” Не мисля че се налага да говорим за огън. Мисля че едно от най-ужасните неща за вечност без Христос би било да имате вашата памет—да си спомняте евангелийските сбори през които сте седяли и да сте продължително казали “не” на Христос—да помните вашият инат и студ на сърцето към някой който е бил свидетел—да си спомняте безразличието ви—да си спомняте програмите и срещите които са ви повдигнали емоционално и може би сълзи сте имали и буца в гърлото, но сте казали “Не!” на Христос. Не мога да помисля от нищо по ужасно от това. “Сине, спомни си.” Не е нужно да сте в болка. Не е нужно да сте във физическа болка. Само да бъдете проклети от Господа—разделени от Господа и всичко което е добро и свято и да имате вашата памет. Да си спомняте за вашите които са се молили за вас, които са се опитали да ви пратят в правилния път. Решили сте да направите своето. Не слушахте. Ужасно нещо може да бъде паметта ако сме извън Христос. “Сине, спомни си.” И очевидно човек във вечността може да вижда, да помни. Не му е било нужно да има огън за да му бъде неудобно. Имало е доста други неща които да направят Пъкъла и Ада много тъжни. Да бъдете във цяла вечност без Христос е много тъжно. Свързани Въпроси
[ Ако тази информация ви е била полезно, ако обичате молитвено си помислете за дарение да ни помогни с разходите за тази вяроизграждаща помощ възможна за вас и вашето семейство! Даренията са без такса. donate ] Translated by: Vlad Velinov Автор: Д-р Брус У. Дън от Grace Communications. доставени от Даръл Е. Уитмър от AIIA Institute. Текстът под авторско право © 1999, Grace Communications, Всички Права Запазени. Изпринтнати копиета на книжката Ада: Факт или Фантазия ги има . 
ChristianAnswers.Net |
