Как може светлина да дойде до нас от звезди които са на милиони светлинни години във вселената която Библията твърди е само на хиляди години?

Някои звезди са на мильони светлинни години от нас. След като една светлинна година е пътят изминат от светлината за една година, това означава ли че вселената е много стара?

Въпреки всичкото библейско и научно доказателство за млада земя/вселена, това дълго е било проблем. Обаче, всяко научно разбирани на произход винаги ще има възможността за разузнаване—проблеми които имат нужда да са решени. Никога няма до можем да имам всичкото знание така че винаги ще има да се учим.

Едно обяснение използвано в миналото беше малко сложно, използвайки светлина минаваща по Риеманови повърхностти (абстрактна математическа форма на космоса). Освен че е трудно да се разбере, изглежда че такова обяснение е невалидно тъй като ще означава че ще виждаме дупликати от всичко.

Направена светлина?

Може би най-често използваното обяснение е че Господ е направил светлината “по пътя си,” така че Адам е можел да вижда звездите веднага вместо да чака години за да дойде светлината от дори и най-близките да достигне земята. Докато не бива да уграничаваме силата на Господ, това има някои доста големи трудностти.

Би означавало че винаги когато погледнем към някой далечен обект, каквото виждаме да става никога не е станало. Например, да кажем че виждаме обект на един мильона светлинни години растояние който изглежда че се върти; тоест, светлината която получаваме в нашите телескопи носи тази инфомация “записваща” това държане. Обаче, според това обяснение, светлината която сега получаваме не е дошла от звездата, но е била създадена напът.

Това би означавало че за една десет-хилядно годишна вселена, всичко което виждаме след около десет хиляди светлинни години е всъщност част от гиганстко шоу на неща които всъщност никога не са станали, показвайки ни обекти които може даже да не съществуват.

Hubble Extreme Deep Field released by NASA on September 25th, 2012. Credit: NASA; ESA; G. Illingworth, D. Magee, and P. Oesch, University of California, Santa Cruz; R. Bouwens, Leiden University; and the HUDF09 Team.

Да обясним този проблем по-подробно, представете си експлодираща звезда (супернова) на точно измереност от сто хиляди светлинни години растояние. Помнете че използваме това обяснение за десет хилядо годишна вселена. Както австронома на земята гледа тази експлодираща звезда, той не получава само лъч от светлина. Ако беше само това, тогава няма да има проблем да кажем че Господ е можел да създаде цяла верига от фотони (светлинни частици/вълни) вече по пътя си.

Обаче това което астрономът получава е също точна, много спесифична поредица на промени във светлината, показвайки на него/нея промените които биха се очаквали след такава експлозия—очаквани поредица явления включващи неутрини, видима светлина, рентгенови лъчи и гама-лъчи. Светлината носи информация записваща едно очевидно истинско явление. Астрономът е перфектно оправдан като обясни това “съобщение” като означаващо за истинска реалност—че там наистина имат такъв обект, който експлодирал според законите на физиката, осветил се, излъчил рентгенови лъчи, замаглил се, и така нататък, всичко с точност с тези същи физически закони.

Всичко което вижда си съвпада с това, включително спектралните поредици в светлината от звездата даваща ни “химикална структура” на елементите които съдържа. И обаче “светлината по пътя” обяснение означава че това записано съобщение на събития, изпратено през космоса, е трябвало да бъде съдържано в светлинния лъч от момента на създаването му, или плантиран в лъча в по-късно време, без никога да е идвал от тази далечна част. (Ако беше започнал от звездата—ако смятаме че дори я има—все още би било на деветдесет хиляди светлинни години далечино от земята.)

Да се създадат такива детайлни серии от сигнали в светлинните лъчи достигащи земята, сигнали които изглежда като чили са дошли от серии от реални явления но всъщност не са, няма никакъв смисъл. По-лошо е, че е като да се казва че Господ е направил вкаменелости в камъните за да ни заблуди, или дори да изпита нашата вяра, и че те не представляват нищо реално (реално животно или растение което е живяло и умряло в миналото). Това би била странна измама.

Светлината винаги ли е пътувала със същата бързина?

Очевидно решение би било по-висока скорост на светлината в миналото, давайки на светлината да измине същото растояние по-бързо. Това на пръв поглед изглежда много удобно ad hoc обяснение. Преди няколко години, Австралиецът Бари Сетерфийлд вдигна възможността на много високо ниво като показва че е имало намаляваща скорост на светлината през историческите обзервации (с) към последнити 300 години. Сетерфийлд (и по-късно неговият ко-автор Тревър Норман) докараха много доказателство за тази теория. [1] Те вярваха че даже би променило резултатите на радиометрично изчисляване, и дори би направило червен-шифт на светлина от далечни галактики, макар че тази идея по-късно бе преобърната, и други модификации също са били направени.

Много обсъждане се е довело насам и натам от наравно можешти хоро в креационните кръгове за дали статистичното доказателство поддържа c гниене или не.

Най-голямата трудност обаче е със точни физически последствия на теорията. Ако c е спаднал по начина който Сетерфийлд предлага, тези последствия ще бъдат още видими от светлината от далечни галактики но те очевидно не са. На кратко, никой от защитниците на теорията не са могли да отговорят на всичките въпроси.

Нова Креационна космология

Макар това, c-намалящата теория стимулира много мислене за нещата. Креацион физик Д-р Ръсъл Хъмфрис казва че той цяла година се опитвал да накара намалящата c теория да проработи, но без успех. Обаче, междувременно, той бе вдъхновен да направи нова креационна космология която изглежда да решава проблема на очевидния конфликт с ясното Библейско, върховно учене на ранно създаване.

Тази нова космология е предложена като криационист да бъде алтернатив на теорията на “големият взрив.” Тя мина ревю от сътрудници, квалифицирани, за 1994 Питсбърг Интернационална Конференция за креационизм.[2] Младо-земните креационисти са били предпазливи за модела,[3] което не е учудващо със такъв очевидно радикален отход от ортодоксалност, но Хъмфрис е погледнал към въпросите повдигнати.[4] Вярващите в стара вселена и теорията на “големият взрив” силно са протестирали тази нова козмология и твърдят че са намерили грешки в нея.[5] Обаче, Хъмфрис е могъл да защити модела си, и също да го развие.[6] Обсъдът несъмнено ще продължи.

Този сорт развитие, в което една креационна теория, c-намаляне, е прехвърлена от друга, и здравословна част от науката. Основната библейска рамка е необменима, в сравнение с променящите гледни точки и модели на несъвършени хора искащи да разберат данните във тази рамка (еволюционистите също често си променят идеите на точно как нещата са се направили сами, но никога дали са се направили сами).

Улика

Да ви дадем кратък поглед към как новата козмология изглежда решава светлинния проблем преди да дадем по-подробно обяснение. Зачетете времето което се изисква за нещо да премине дадено разстояние е разстоянието разделено от скоростта му. Тоест:

Времето = Разстоянието (разделено на) Скоростта

Когато това е приложено към светлина от далечни звезди, времето се изчислява да бъде мильиони години. Някои са се опитвали да поставят тези разстояния под въпрос на валидност, но това едва ли е отговорът.[7]

Астрономите използват много различни методи да измерват разстояния, и никой информиран креацион астроном не би твърдил че грешките ще бъдат толкова обширни че милиарди светлинни години да станат хиляди. Има достатъчно доказателство че нашата собствена галактика, Млечният Път, е широка сто хиляди светлинни години!

Ако скоростта на светлината (c) не се е променила, единственото нещо останало недокоснато в уравнението е времето. Всъщност, теориите за относителност на Айнщайн са казвали на света за десетолетия че времето не е абсолютно.

Две неща са вярвани (с експериментална подкрепа) да разтегли времето в теорията на относителносттаto distort time in relativity theory—едното е скорост а другото е гравитация. Генералната теория на относитенлост на Айнщайн, най-добрата теория ние имаме до ден днешен, показва че гравитацията разтегля времето.

Този ефект е безбройно измерен чрез експерименти, много пъти. Часовници на върха на високи сгради, където гравитацията е малко по-слаба, вървят по-бързо отколкото тези най-отдолу, точно както е предвидено от уравненията на относителностната теория.[8]

Когато една концентрация от материя е много голяма (достатъчно плътна), гравитационното изкривяване също може да бъде толкова голямо че всеки слънчев лъч опитващ се да отхвърли огромното теглене на гравитацията се пречупва. Тази липса на избягващи слънчеви лъчи прави невидима граница наречена 'събитийния хоризон' около материята. На събитийният хоризон, времето буквално стои.

Използвайки различни предубеждения…

Новата креационна козмология на д-р Хъмфрис буквално “се изписва” на урваненията на теорията на относителността, докато сме предубедени че вселената има граница. В други думи, че тя има център и ръб—че ако излетите в космоса, евентуално ще стигнете то място където вече няма материя. В тази космология, земята е към центъра. .

Това може да звучи като очевидно, което е, но всички модерни секуларни (“големи взирови”) космологии го отричат. Тоест, те си правят арбитрарни предубеждения (без никакви научни нужди) че вселената няма граници—няма ръб и няма център. В тази предположена вселена, всяка галактика би била заобиколена от галактики разпространени наравно във всички посоки (на достатъчно обширен поглед), и така, всичките гравитационални сили се отнемат.

Обаче, ако вселената има граници, тогава има гравитационален ефект към центъра. Часовниците на ръба биха работили на различни скорости в сравнение на часовниците на земята. В други думи, не е вече достатъчно да се каже че Господ е направил вселената за шест дни. Той със сигурност я е направил за толкова, но шест дни според чий часовник? (Ако кажем “Божието време” ние изпускаме това че той е извън времето, гледайки края от началото.)[10]

Изглежда да има обзервативно доказателство че вселената се е разширявала в миналото, поддържано от многото фрази Господ използва в Библията да ни каже че във създаването Той “разпрал”[11] небесата.

Ако вселената не е много по-голяма от колкото можем да отчетем, и ако е била 50 пъти по-малка в миналото отколкото е сега, научна дедукция върху основата на относителността означава че тя трябва да се е разширила от по-предишно състояние в което е била заобиколена от явленият хоризонт (наречена “бяла дупка”—черна дупка вървяща обратно, нещо което е позволено от теорията на относителност).

Като материята излиза от този хоризонт, хоризонтът самия трябва да се смали—евентуално до нищо. Така че, в един период земята (относително към някъде много надалеч) би била в ефект замръзнала във времето. Някой на земята не би се “почувствал странно.” “Милиарди години” биха били възможни (в рамката на относителност в която обектите пътуват из широкия космос) за светлината да достигне земята, за звездите да остареят, и т.н.—когато по-малко от един обикновен ден минава на земята. Това масивно гравитационално разтегляне на времето изглежда като научна неизбежност ако ограничена вселена се разшири значително.

По този начин, ако наблюдатели на земята по това време са могли да погледнат и “видят” скоростта с коята светлината пътува към тях от космоса, ще се струва като чили пътува много пъти по-бързо от c. (Галактиките също биха им се стрували да се въртят по-бързо.) Обаче, ако наблюдател дълбоко в космоса измери скоростта на светлината той би установил че се движи с скорост c.

Има повече детайли по тази нова космология, на по-ясно ниво, в книгата от Д-р Хъмфрис, Звездна светлина и времето, която съшо съдържа преписки от неговите технични публиковки показващи уравненията.[12]

За щастие креационите не са измислили такива концепти като гравитационно временно разтегляне, черни и бели дупки, явлени хоризонти и така нататък, или ние вероятно бихме били обвинени от манипулиране на данните да решим проблема. Интересното за тази космология е че тя е основана върху математики и физики изцяло приети от всички космолози (генералната теория на относителността), и тя приема (със почти всички физици) че е имало разширяване в миналото (макар че не от някаква си измислена миниатюрна точка). Тя не изисква “масажиране”—резултатите си “изпадат” стига да се отхвърлят арбитрерната започваща точка коята големият взрив използва (неограничената идея за космоса, която би била наречена “това което експертите не ви казват за ‘големия взрив’”).

Тази нова космология изглежда че обяснява във един замах всичките наблюдения използвани да подкрепят “големия взрив,” включително прогресивния червен-шифт и космическата радиация, без да се компромизират данните или библейският рекорд на млада земя.

Внимание

Докато това са вълнуващи новини, всички теории на неперфектни хора, не стига колкото и добре да изглежда че си съвпадат с данните, са подложени към ревизии или изоставяне в бъдещи открития. Това което можем да кажем сега е че това един много вероятен механизм е показан, със изключително наблюдавща и теоретична подкрепа.

Ами ако никой не се беше сетил за възможността за гравитационно разтегляне на времето? Мнозина биха се чувствали задължени да се съгласят с тези учени (включително и някои Християни) че е нямало никакво възможно обяснение—безкрайните ери са факт, и че Библията трябва да бъде “преразтълкувана” (подменена) или нарастващо отхвърлена. Много всъщност са карали Християните да отхвърлят ясното учене на Библията за скоро създаване заради тези “неотречими факти.” Това разтълкуване всъщо означава да се приеме че е имало милиарди години от смърт, болести, и кръвопролитие преди Адам, и така изкореняване създаването/Падане/възвръшането рамка в която евангелието е представено в Библията.

Обаче, дори и без тази нова идея, такава посока все още би била грешна. Пълномощието на Библията никога не бива да бъде компромизирана със “научните” човешки предположения. Един предишно незнаен факт, или една промяна в започващото предположение, може драстично да промени цялата гледка така че това което беше “факт” вече не е.

Това си струва да се знае когато се срещаме с тези други места с трудности които, макар обширното доказателство за Битиево създаване, все още остават. Само Господ притежава безкрайно знание. Като си основаваме научният разучаване на предубеждението че Неговата Дума е вярна (вместо да предпоставяме че е грешна и незначителна) нашите научни теории са много по-вероятни, в края на краищата, точно да опишат реалността.

Бележки

1. Т.Г. Нормън и Б. Сетерфийлд, Атомните Константи, Светлина и Времето (частно побликувано, 1990).

2. Д.Р. Хъмфрис, “Прогрес към младо-земна Относителна космология,” Продължения 3-та ИКК, Питсбърг, 1994, стр. 267-286.

3. J. Бил, “На Временно Разтегляне и Космология,” Създателен Разузнавателно Общество Четвъртно, 1997, 34(1):26-32.

4. Д.Р. Хъмфрис, “Само е Време,” Създателен Разузнавателно Общество Четвъртно, 1997, 34(1):32-34.

5. С.Р. Конър и Д.Н. Пейдж, “Звездна светлина и Време е Големият Взрив,” ЦЕН Технически Журнал, 1998, 12(2):174-194.

6. Д.Р. Хъмфрис, “Нови Перспективи на пространство-временното Отхвърляне на Критици,” ЦЕН Технически Журнал, 1998, 12(2):195-212.

7. Много милиарди звезди съществуват, много като нашето слънце, според анализа идващ от тях. Такъв брой звезди би трябвало да са разпределени във голям обем пространство, иначе всички ние ще бъдем изпечени.

8. Демонстрираща полезност на Теорията на Относителността във физиката може да бъде разделена от друг “философичен багаж” който някои неправилно са закачили, и към което някои Християни са се противопоставили.

9. Такъв обект се казва “черна дупка.”

10. Битие 1:1; Еклесиаста 3:11; Исая 26:4; Римляните 1:20; 1 Тимотея 1:17; и Евреите 11:3. Интересното е че, според Общата Теория на Относителността времето не съществува без материя.

11. Например, Исая 42:5; Eремия 10:12; Захария 12:1.

12. Д. Ръсъл Хъмфрис, Звездната светлина и Времето (Зелена Гора, АР: Мастър Букс, 1994).

Преведено от: Vlad Velinov

Edited by Don Batten, Ph.D. / Authors: Ken Ham, Jonathan Sarfati, and Carl Wieland, adapted from The Revised & Expanded Answers Book (Master Books, 2000). (With minor editing for ChristianAnswers.Net publication by Paul S. Taylor). Supplied by Creation Ministries International

Copyright © 1996, 2002, Creation Ministries International, All Rights Reserved—except as noted on attached “Usage and Copyright” page that grants ChristianAnswers.Net users generous rights for putting this page to work in their homes, personal witnessing, churches and schools. Illustrations and layout copyright, 1999, Films for Christ.

ChristianAnswers.Net
Christian Answers Network
PO Box 577
Frankfort KY 40602
USA